Месечен архив: декември 2014

Коляда 

(Коледа), в славянската митология е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл  и олицетворяващо слънцето-младенец, зимното слънце. Коляда се свързва със слънчевия кръговрат, минаващ през четири сезонни цикъла и от едно същностно състояние в друго. Четирите персонификации на слънцето според древно славянската религия са:

·         Коляда – малкото, слабо зимно слънце, родено и обновено на сутринта след зимното слънцестоене.

·         Ярило – укрепналото слънце, превърнало се в юноша на сутринта след пролетното равноденствие.

·         Къпало (Купала) – могъщото слънце, появило се на сутринта след лятното слънцестоене.

·         Световит – остаряващото и слабеещо, но помъдряло слънце, появило се на сутринта след есенното равноденствие.[3]

В различните славянски народи в негова чест на Коледа се извършват обреди с игри и песни (коледуване). В повечето коледни песни Коляда се споменава като същество от женски пол. При поляците понякога се изобразява като сноп, донесен в дома на Рождество. При хърватите се символизира от кукла, наречена колед. [4] Споменава се в коледните песни, изпълнявани от обикалящите домовете коледари, които съдържат магически заклинания — за благополучие на дома и семейството. Понякога обредните подаръци за коледарите в Русия, обикновено краваи, се наричат също “коляда”. В по-стари времена на Коледа се е извършвало жертвоприношение на коне, кози, крави, мечки и други животни, въплъщаващи плодородието.

Рождество Христово

 е един от най-големите християнски празници . На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 година ( когато в България като държавен календар е приет т.н.”нов стил”-Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар). През 1968 година, Българската Православна Църква установява честването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монахДионисий Малки изчислява, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основаването на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на (Богоявление)- 6 януари още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк  Еремия  скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит,Тертулиан,  Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника вКонстантинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

Източник: У