Месечен архив: април 2014

Като сме започнали с традициите – да продължим. Едва изминала седмица от празнуването на Великден и ето че се зададе станалият вече традиция ДЕН за почистване, под надслов: “Да изчистим България за един ден”.

        

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Великден (Възкресение Христово, Пасха) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

През 2014 Великден е на 20 април, а почивни дни са 18, 19, 20, 21 април.

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки):

Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва вЙерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара“Воскресение Твое Христе Спасе” всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене накамбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специаленаналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите:

, на което подучено лице отвръща:

Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

Забавно и интересно е, защото, освен за учене, имаме специални часове, в които правим доста красиви неща, като тези в галерията снимки:

      В нашето село помним миналото, спазваме традициите и за всеки празник, според обичая, създаваме подходящата атмосфера. Учудващо е, че най-напористи в това отношение са нашите деца, нашите ученици. Като не изключваме ролята на училището, за поддържане на традициите и разясняване на същината и изискванията на всеки един от тези празници, огромна роля има читалище “Пробуда”, основано още през далечната 1908 година. Традициите трябва да се помнят, да се пазят за поколенията. Дошли от далечното минало те са гаранция за съхраняването ни като народ, гаранция за бъдещето.

Ето и извадка от Уикипедия за празника Лазаровден, който тази година се пада на датата 12 април /2014/. 

Лазаруване^[1] – български обичай, по традиция се практикува на християнския празник Лазаровден, в събота предиВръбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – шест от тях, две групи по три, наречени “поялици”, пеят по домовете, други шест – също “поялици” (пак две групи по три), пеят по пътища, ниви, а две, наречени “шеталици” играят (шетат) една срещу друга, когато пеят песните по къщите за членовете на домакинството. От “поялиците”, пеещи по къщите първата се нарича “предница”, втората е “средница” (тя събира парите), а крайната – “задница”. От “шеталиците” “танчерица” е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат “другарки”.

Характерно е обредното облекло на лазарките – невестинско празнично облекло (взето от невести):сая, алена скутачка, невестинско елече, пафти, на главата с бял яшмак(забрадка), а на врата с гердани, пендарки. “Шеталиците” носят кърпи “кланячки” , с които невестите се кланят на сватбата. В ръцете си носят цветя – теменужки, здравец, иглика, кукуряк, клонки от плодни дръвчета, преди всичко джанки.

Лазарските песни се пеят само на Лазаровден – “греовно е да се пеят и друг ден, че бие град”. На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място (на висок баир) и запяват. Преди да се чуе песента им, всеки трябва да е хапнал нещо – “станувайте, да апнете, да ви лазарици на тратат (изпреварят)”:”Жива била и здрава била, Бела сабото, щото ни е собрала, е Лазаре, сите дружки заедно!”(с.Леска)

След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница смед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

Лазариците играят в кръг, под такта на песента. След това всяка лазарица взима късче от хляба, потапя го в меда и го изяжда, потапя пръстите си в паницата с вода, намокря ги, намокря и устата си, после се избърсват в престилката на домакинята, за да лепнат пчелите, когато се роят, за да останат на куп у дома, а не да бягат по чужди дворове. Напускайки двора те пеят песен.

На лазарките се дават пари, които те разделят по между си. Още същата вечер лазарките връщат дрехите на невестите.

Интересното за този обичай в бовския край е т.н. “мятане” на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е “здрава” годината като желязото и я дават на лазарките.

В Северна България и на други места е традиция стопанинът на дома приел лазарките, освен с пари и дребни подаръци, да ги дарява с яйца, които се събират за предстоящия празник Великден. Затова там освен характерното празнично облекло задължителено се носят и малки кошнички за събиране на дарените яйца.

В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

От ранна утрин нашите малки Лазаркини се стягат за предстоящото събитие – трябва да се обиколи цялото село, а то не е малко. Облечени като за празник, с народни носии, е и с по едно якенце отгоре, че месец април все още щипе бузките, като че нарочно, та да са нашите момичета по-румени, по-хубави, че нали са бъдещи моми…Ето и няколко снимки в края на лазаруването им.