Светът на човешкото познание е необятен. Хилядолетия наред човечеството е синтезирало ума и постиженията на всички поколения. Но книгата на познанието никога не е завършена докрай. Непрекъснато се правят нови открития, които се вписват в нейните страници. Тя е толкова голяма, че никой човешки ум не може да побере всичко онова, което хората са натрупали през вековете като познание и опит. Как тогава ние, хората, да се ориентираме в нейните лабиринти и да открием това, което ще ни бъде най-необходимо в нашия житейски път? Отговорът е само един училището. Под вещото ръководство на опитните учители, ние ще почерпим знания от мъдростта на поколенията, за да изживеем пълноценно и осмислено своя живот.
И след тези встъпителни думи, взети назаем от есето на едно непознато момиче, ученичка, преди да разгледате галерията снимки от празничният ден, ми се ще да споделя нещо, което ме разплака. При тържественото откриване на учебната година, както е по традиция, в края се дава думата на директора за да поздрави ученици и родители, да прочете поздравителни адреси и пр. Тази година, в словото си, директорът съобщи за включването ни в инициативата за подпомагане на децата от пострадалите при наводненията райони на България. Посочи кутия, облепена в бяла хартия и поставена на ученическа маса – в центъра, там където протичаше и самото тържество. Обясни, че тази кутия ще стои през целият работен ден на видно място и който желае, и има възможност може да пусне своите стотинки в нея.
И… ето тук стана нещото, което ме разплака. Нашите прекрасни деца, 90 процента от които са от социално слаби семейства, прекъснаха тържеството и се насочиха към кутията за дарения. Всеки бързаше да пусне своята монета или банкнота, след тях от пейките тръгнаха родителите, и… в един момент директора трябваше да обяви отново по микрофона, че кутията за дарения ще стои през целият ден, а сега трябва да довършим тържеството, чийто финал не беше за изпускане – предстоеше томбола с награди за новите ученици – първолаци и деветокласници. А сега разгледайте откраднатите моменти от откриването на новата учебна година в нашето училище – неподредени – така, както ги е хванала камерата ми, а на почти всеки кадър е тази кутия, за която писах по-горе – бяла и чиста, събрала късчетата доброта, която всеки от вас подари на нуждаещите се от нея:
Да ни е спорна и честита новата учебна година!