Рефат Хюсеин – старши учител – български език и литература гимназиален етап
“ФОЛКЛОР НА ЕТНОСИТЕ В БЪЛГАРИЯ – РОМСКИ ФОЛКЛОР”
СИП „ФОЛКЛОР НА ЕТНОСИТЕ –РОМСКИ ФОЛКЛОР” В СОУ „ЦАНКО БАКАЛОВ ЦЕРКОВСКИ „ – СЕЛО НИКОЛА КОЗЛЕВО СЕ ИЗУЧАВА ОТ ОТ 2009 ГОДИНА ПО ИНИЦИАТИВА НА ЦЕНТЪР „АМАЛИПЕ” – ГРАД ВЕЛИКО ТЪРНОВО.
Програмата се реализира от началото на 2002/2003 г. от Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” с финансовата подкрепа на Министерство на образованието и науката, Институт “Отворено общество”, Фондация “Америка за България” и други фондации и институции.
Защо се изучава този СИП?
Появата на СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” бе обусловена от три причини. Първо, тревожен факт през последните няколко години е големият процент непривлечени или отпаднали от училищната система ромски деца. Това е проблем не само за самата ромска общност, но и за българското общество като цяло. Второ, под влияние на околните (родители, близки, съседи или просто случайни хора) у децата от неромски произход често се формират дълбоки предразсъдъци спрямо ромите – предразсъдъци, които са основани на тяхното непознаване. Веднъж формирани у децата, тези предразсъдъци пречат на нормалното им общуване с ромските им съученици, а това допълнително затвърждава стереотипите. Трето, един от основните проблеми пред българската образователна система и по-конкретно пред учебното съдържание е слабото застъпване на мултикултурни елементи.
Цел:
Целта на въвеждането на предмета “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” може да бъде дефинирана като: създаване на ефикасен модел за възпитаване на етническа толерантност, гордост и приятелство, както и за привличане и задържане на децата в училище чрез изучаването на ромски фолклор.
В съответствие с посочените проблеми конкретните цели на дейността по въвеждането на предмета “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” са също три:
Първо, привличане и задържане на ромските деца в училище. Една от причините за високия процент на непривлечените и отпадналите от училищната система сред ромските деца е фактът, че училището все още остава официална и чужда институция в очите на ромите. Те не могат да видят в него нищо свое. Въвеждането на ромски фолклор в учебната програма има шанса да промени това като покаже на ромите (на децата, но също и на техните родители), че училището е наистина място за всички. Виждайки част от своите традиции в класната стая и в учебниците, ромското дете ще започне да чувства училището като малко по-малко “чуждо”.
Второ, формиране на етническа толерантност, търпимост и солидарност у всички деца. Изучаването на СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” ще даде възможност на българските и турските деца да опознаят богатия фолклорен свят на ромите, да видят сходствата между ромския фолклор и фолклора на другите етноси, да се убедят, че приказките, преданията и песните на ромите се говори за същите неща – правда, любов и щастие. Така те ще могат в тази ранна възраст да преодолеят своите предразсъдъци. Изучаването на ромски фолклор ще помогне на всички деца да осъзнаят значимостта на общите елементи в традициите и културата на различните етноси в България и ще укрепи у тях чувството за принадлежност към българската нация.
Трето, реално въвеждане на мултикултурни елементи в учебната програма на основните училища в България. Предметът “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” има претенцията да запълни съществуващата празнина от информация за малцинствата – поне по отношение на ромите.
Към момента в програмата участват над 5500 ученика от около 230 училища от цялата страна.
А нашето училище участва с две групи с по 15 ученици 2-4 и 5-7 клас. Като принципа на набиране на ученици е изцяло на доброволни начала със заявления, подписани от родителите. СИП-а, както и други дейности, се финансира по ОПРЧР към Министерството на образованието, науката и младежта.
Ето и някои от дейностите, с които се занимават децата от СИП “Фолклор на етносите – Ромски фолклор”:
- Конкурс за лично творчество (приказка, стихотворение, разказ, есе, рисунка, снимка и др.)
- Събиране на суров фолклор, легенди за населеното място, етимология на географските имена в различните диалекти.
- Проследяване на местната/ родова история (изготвяне на родословни дървета).
- “Музей на етносите”.
- Ден на етническата мода – специфични костюми и прически; етнически елементи, които са намерили отражение в съвременната мода – забрадките, шалвари и т.н.
- Отпразнуване на различните етнически и религиозни празници и т.н.
Рефат Хюсеин
