КАТО ФЕНИКС ИЗ ПЕПЕЛТА…..

В покрайнините на областен град, в порутена къщичка, готова да рухне всеки момент, живее млад човек. Ще ми се да направя аналог с държавата ни, но… това е друга тема, защото в редовете по-долу става дума не за рухване, а за изграждане. Нека не звучи пресилено заглавието ми, но това бе най-точното сравнение, което изникна в съзнанието ми.

Младият човек живее с баща си и по-малкият си брат, в този дом, а останалите деца от семейството /общо са били 13/ са вече извън бащиният дом – всеки по пътя си… Всяка сутрин и всеки следобед той ходи пеша до другият край на града, за да тренира. Билетчето за автобус не е „по джоба” му, защото парите от надници, парите от вторични суровини – бащата събира отпадъци за рециклиране, не стигат. Понякога се случва младежа да спре до съседният магазин, за да си купи една баничка – закуската, обяда и вероятно вечерята за деня. Това не се случва често, но гладен или сит – той е на спортната площадка – тренира. Тренира упорито, явява се на състезания, печели медали, случвало се е и да припадне на пистата, но… става и продължава, продължава да тренира. Младежът учи и в университет, затова дните, седмиците и месеците му текат планирано. Справя се, справя се с тренировките и ученето, справя се и с осигуряването на някаква прехрана за семейството му.

И аз, като повечето от вас, научих за този младеж от медиите, видях публикацията „Лекоатлет гладува, но тренира „ и в социалната мрежа Фейсбук. Какво бе учудването ми, когато в часът ми по математика в 10 б клас, една от най-добрите ми ученички Десислава Радева, ме помоли да й отделя няколко минути след часа, за да сподели нещо. Деси набързо разказа за какво става дума и след часовете аз, тя и Йорданка Стоянова от 12 а клас се събрахме, за да обсъдим реализацията на идеята им. Училището ни има собствен сайт и решихме да почнем от там.

Първоначално бях замислила да представя тази публикация като интервю, но после реших, че е най-добре да оставя инициаторите на идеята да я представят сами.

Казвам се Десислава Радева, ученичка от 10б клас, СОУ “Цанко Бакалов Церковски” с. Никола Козлево. Аз съм регионален координатор към Младежка фондация “Арете” . Тази организация има за цел поощряване и подпомагане образованието на ученици от ромски произход. В момента с доброволците от “Арете” организираме инициатива, свързана с финансово подпомагане на лекоатлет от гр. Добрич- Йордан Петров. Данчо е на 25 години , изцяло отдаден на тренировките и образованието си. Той живее с баща си и най-малкия си брат, преживявайки едва със 100 лева на месец. Този доход, който получавт е месечната му стипендия от университета. Не съм контактувала до сега с Йордан, но гледах интервю относно тази тема и там треньорката му споменава,че момчето винаги е редовно, и единствената причина за отсъствието му е,че е някъде на частна работа- било то копан или цепене на дърва , за да може да се препитава. Идеята за тази инициатива ни бе дадена от програмния ръководител на младежката организация- Галина Исаева. Другите доброволци вече са стартирали събирането на дрехи,обувки,пари и на 19.02.2016 г. ще се срещнат лично с него,за да му се предадат. Искрено бихме се радвали,ако има хора, които да ни симпатизират, за да можем да помогнем на Данчо. Ако имате въпроси-свържете се с нас.

Казвам се Йорданка Стоянова Георгиева, на 18 год. от село Никола Козлево. Ученичка съм в 12а клас-СОУ “Цанко Бакалов Церковски”. От две години съм доброволец към Младежка фондация “Арете”. Фондацията подпомага, поощрява и защитава образованието на ромските деца. Доброволците, заедно с координаторите, организираме различни инициативи с благотворителна цел. Една от тези инициативи е да подпомогнем Йордан Петров от град Добрич-лекоатлет. Данчо е едва на 25 г. Живее заедно с баща си и най-малкия си брат, ако преживяване, едва със 100 лв от университетската стипендия, може да се нарече “живот”. Въпреки изнемогването, Данчо е редовен в университета и редките му отсъствия се дължат на това, че се опитва да изработи някой друг лев, като върши тежка физическа работа-копан, пренасяне на товари, цепене на дърва и прочее. Повечето от нас харчат пари, които в действителност не са им необходими. Ние, доброволците към Младежка фондация “Арете”, молим всички, които имат възможност -финансова или материална, да помогнат на младия човек, който е част от бъдещето на България. За лични срещи или повече информация, свържете се с мен или координатора-Десислава.

Като учител, аз всеки ден работя с деца. Виждам как израстват пред мен – ежегодно посрещам и изпращам випуски. Вглеждам се в очите на учениците си и търся достъп до мислите и мечтите им. Оказва се доста трудна задача… Прическа, грим, нова дреха, чанта или обувки, о-о-о или нов смартфон, от който звучат сладникави напеви или провиквания… Често си правя изводи, които не ми се ще да споделя, защото ще се окаже, че съм черногледа, но…ето че се появи този младеж, който ми вдъхна надежда. Огънчето в очите му, когато сподели идеята си – да остане в България, да печели медали за България, да завърши висшето си образование и да обучава младите спортисти на България, това огънче разпали отново започналата да тлее моя вяра в младите хора.

Като преподавател, и от понятни съображения, ще дам служебният телефон на училището, личните си имейл и телефонен номер .

Телефони за връзка:

05328/21-88 – СОУ „Цанко Бакалов Церковски” с. Никола Козлево, област Шумен

0879605836 – Силвия Георгиева – преподавател по математика, ИТ и администратор на сайта

E-mail: silviageorgieva56@gmail.com

Какво са направили до момента, след стартирането на инициативата, нашите организатори:

Десислава Радева, Йорданка Стоянова:

“Както знаете, ние, доброволците от с. Никола Козлево организирахме инициатива за подпомагането на Йордан Петров от гр. Добрич. Поставихме кутия за дарения на входа на нашето училище, веднага след публикуването на инициативата на страниците на нашият сайт. Намерихме подходящ момент и посетихме кмета на община Никола Козлево, заедно с директора на училището ни и един от учителите ( за повече подкрепа). Обяснихме на кмета за доброволческата акция, с която сме се захванали, помолихме го за финансова помощ и той откликна на нашият зов. Той обеща и веднага се зае с разпространяването на нашата инициатива и между служителите в общината, от които ще очакваме дарения. След това посетихме местните магазини за дрехи и хранителни стоки, като в един от магазините вече сме поставили кутия за събиране на средства ( с позволението на собствениците). Сумата,която сме събрали до момента е 109,90 лв. , това са даренията на учениците от училище, от магазините които сме посетили, от фабриката за безалкохолни напитки в нашето село, от местната аптека и общопрактикуващия лекар.

Набирането на средства за Данчо все още не е приключило, понеже не сме определили дата за среща с него,когато лично да му предадем даренията.