Историята помни много…
Помни жестокостта в миналото, помни саможертвата и биткитe.
Помни храбростта и силният дух на онези
Що проливаха кръвта си в името на нашето отечество.
Помни и само тя….знае истината.
А истината е някъде там…………..
Годината е 1396 година ———-
Какво да ти завещая, сине?
Нищо на този свят нямам
освен неистовата ми обич
към тази шепа България –
опустошена, ограбена,
продадена и предадена.
О,Шипка!
Три дена младите дружини
как прохода бранят.Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
На този ден, велик и свят,
възкръсна българският дух отново
и като чист, кристален цвят,
победно звънна българското слово.
Земята на достойни синове,
на Аспарух, Борис и Калоян,
обсебвана от злото векове,
отново гордо и свободно заблестя!
Очаквайте видеоклип – букет от изпълненията на танцовият състав към училището. Трябва да се обединят заснетите части от играта на нашите танцьори…..
