Пей ни, разбуждай ни
с глас на щурче,
наше училищно, мило звънче!
Есен е, есен е вече дошла
с литнали жерави, с бяла мъгла.
Радостно викат децата навън,
лей като ручейче сребърен звън,
че за големи дела и мечти
класните стаи отварят врати.
Лятото премина, дойде есента,
утрото с усмивка поздрави света.
Училищен звънец децата зове,
чуват се навън вик и смехове.
По улиците бързат весели деца
и радостно тупкат малките сърца.
И скоро кат кошер с работни пчелици
ще гърми школото пълно с ученици.
Новата учебна година започна. Стотици усмивки огряха зеленият училищен двор. Стотици весели гласчета огласиха, наскоро освежената, но дълги дни тъжна и пуста училищна сграда. Надменно се движеха и оглеждаха големите ученици, за които старата сграда бе станала вече втори дом. Сгушени край полите на майките, срамежливо и уплашено гледаха малките, съвсем скоро излезли от детската градина, момиченца и момченца, облечени като за празник, всяко с букет есенни цветя, в трепетно очакване за мига, в който за първи път щяха да прекрачат училищният праг.
Всички – ученици, учители и родители очакваха с нетърпение точно този момент – приемането на най-малките членове на училищното семейство – първолаците.
И, както всяка година, преди всичко за тях, но и за да се отбележи тържественото откриване на новата учебна година, учители с ученици от по-горните класове, дни наред репетираха стихове, песни, танци, за да стане този ден незабравим.
Отделни моменти от тържественото откриване на новата учебна година в СОУ “Цанко Бакалов Церковски” са запечатени в галерията от снимки на тази страница.
