“В началото беше словото, и словото беше от Бога и Бог беше словото”.
Това е началото на Библията, подсказваща, че словото е всичко и е навсякъде.
Европа, земя с древна култура, люлка на много цивилизации, рождена майка на велики умове
на човечеството! Тук се намира и нашата земя – България Когато на пролет всичко се раззелени,
тази земя празнува своя най–голям празник – 24 май.
Този ден не е празник на пролетното събуждане на природата, а празник на буквите, на
славянската писменост, на българската книга, на народната просвета и култура.
В далечната 863 година тръгват светите братя Кирил и Методий за Великоморавия.
Те отиват там като пратеници на византийския император, но изпълняват своята мисия като
истински славяни. За целта създават славянската азбука и превеждат най-потребните църковни
книги. Това е кулминационният момент в живота и дейността на Философа. Заедно с брат си
Методий, той заминава при княз Ростислав, за да изпълни делото си – разпространението
на славянската писменост.
Още в началото на своята дейност във Великоморавия братята се сблъскват с интересите на
немското духовенство, което не приема новата славянска писменост. Започва борба срещу
противниците на славянската култура. С апостолска жар последователите на Кирил и Методий
и самите те защитават правото на всеки народ да изгражда собствена култура.
В спора срещу триезичниците, Философът се изправя срещу една теория, която слага бариера
пред развитието на народите и издига една нова идея за правото на всеки народ да създава култура
на свой собствен език. Идеите на Кирил и Методий са светъл лъч за тогавашното време, когато хората
са започнали да търсят правото си за свободно развитие.
Езикът на Кирило-Методиевите книги става четвърти културен език. Наред със „ свещения” латински
зазвучава и славянският.
На своя смъртен одър Кирил не мисли за величието си, а за бъдещето на своето дело. Затова заръката
му към Методий и към последователите им е да защитават постигнатото и да разпространяват славянската
писменост.
„ Гребете, братя, към България!” – са последните думи на Методий към учениците му.
И те отиват и създават първите книжовни центрове: в Плиска, Преслав и Охрид. Трескаво заработва цяла
група от писатели: Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх и самият цар Симеон. Започва
„Златният век” на България. Български книги, със златни и сребърни обкови са изпращани към славянските
земи. България се превръща в първата европейска държава, приела говоримия език за официален, която
дълго време играе ролята на водещ културен и книжовен център за останалите славянски народи.
Затова със заслужена гордост народният поет Иван Вазов казва:
„ Че и ний сме дали нещо на светът
и на вси словени книги да четат.”
24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света-празник на писмеността,
просветата, културата.
Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез
постиженията на науката и културата.
24 май – най-българският празник!
Заснехме моменти от празника – поднасяне на венец и цвета пред паметника
на Никола Козлев, чието име носи нашето село.
