Валдорфска педагогика – какво е това?

Нормално е,  като педагог, уважаващ себе си и професията, непрекъснато да търся разковничето,

осигуряващо продуктивен учебен процес. Обучение, провеждано така, че хем на детето да е приятно и интересно,

и същевременно   учителят да вижда как под вълшебната му пръчица се раждат личности.

Да си учител е повече от изкуство. Изисква се талант и осъзнато призвание. Иначе могат спокойно да ни

причислят към категорията работници от поточна линия на някакво производствено предприятие, които в края

на месеца получават заплатата си, а вероятно и бонус – при преизпълнение на месечната норма.

Без да изпадам в клишета ми се иска да кажа, че истинският учител е свят човек – отдаден първо

на професията и после на семейството си. И още много мога да пиша за любимата си професия, но не това е

темата на тази публикация. Вижте на какво попаднах: Валдорфска педагогика  и дайте своя коментар, ако желаете.

Коментари

  1. И нека първото включване да е отново от мен – то ще съдържа само един цитат от статията, който много ми хареса: „…Ние не преподаваме всеки час различен, както е в другите училища, а основните предмети се преподават на епохи. Три – четири седмици се учи един предмет. Учителят има възможност да развие тази материя и детето да вникне в нея, а след това трябва да си почине. След това идва друга епоха – например математика. Тази епоха се повтаря след 2-3 месеца. Това епохово преподаване е толкова успешно, че е въведено в училищата на много страни. Начинът на оценяване също се приема поне в първите два класа в много страни. Разбира се има предмети, които не се учат на епохи – например чуждите езици. Във валдорфските училища се учат два чужди езика. Имаме много часове по изкуство. Всичко, което правят децата трябва да бъде красиво. Те си правят красиви тетрадки….“