Трети март – незабравима дата за българският народ

1

Покойници, вий в други полк минахте,де няма отпуск, ни зов за борба,вий братски се прегърнахте, легнахтеи „Лека нощ“ навеки си казахте -до втората тръба.Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то – остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

куршума… Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,от звукове, що никой не сбира:от дивий рев на битката гръмлива,от екота на Витоша бурлива,от вашето ура.И тоз венец – той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

Юнаци, лека нощ!

 

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

4

Ние помним, ние знаем! Състезание в чест на 3-ти март.

Картина2 Скъпи ученици от СОУ „Цанко Бакалов Церковски“,

В чест на 3-ти март – организираме състезание на тема: Какво знам за 3-ти март? –  въпроси и отговори.

Ето и регламента: Състезанието ще бъде между ученици от всеки етап – начален, прогимназиален и гимназиален. В централна сграда и в сградата на начален етап ще  поставим табла с въпроси и кутии за отговори.

Начало – понеделник – 23 февруари 2015 година.

Всеки ден въпросите ще се сменят, като отговорите ще се събират след приключване на учебният ден, за всяка дата. Всеки верен отговор ще носи на отговорилият по 1 точка. Разрешено е само по  едно участие за деня. На листчето с отговори се записват трите  имена и класа на участника.

Кутиите ще бъдат на разположение до  10.00 часа на 27 февруари, след което комисия ще оцени резултатите и същите ще бъдат обявени на тържеството по повод 3-ти март, което ще се проведе на същия ден около обяд, но точният час ще разберем от  заповедта на директора на СОУ „Ц.Б.Церковски“.

Ръководството е подготвило награди за участниците, но най-голямата награда за нас – ученици и учители ще бъде факта, че с отговорите си ще докажете, че ние  помним, знаем и никога няма да забравим една от най-важните дати в историята на нашата родина.

Успех!

brainstorm images

 

ЛЕВСКИ И ДНЕШНИЯТ СВЯТ

 

           Днес почитаме паметта на Апостола на свободата – Васил Левски.                                       Цели 142 години от гибелта на националната ни светиня. Датата 19 февруари       се превърна в ден на възкръсването му за обикновените български хора.

Слово на д-р Мерсия Макдермот в Европейския парламент-2009 година

левски-кръстинадпис

На 3 март 2009 г., в Деня на Освобождението на България, изтъкнатата английска изследователка на българската история Мерсия Mакдермот, доктор на историческите науки и почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, представи новото издание на своята книга „Апостолът на свободата” на английски език пред депутати в Европейския парламент в Брюксел. Предлагаме на читателите нейното слово, произнесено на български език. През 1948 г. дойдох за пръв път в България като студентка. Помагахмe на строежа на язовир „Копринка” край Казанлък. Дотогава нищо, съвсем нищо не знаех за българската история. Бяхме само чули за зверствата след Априлското въстание, но разбира се нищо не знаехме за средновековната култура на България, за революционното движение, дори не ми беше ясно, къде точно беше България, когато тръгнах от Англия като бригадирка с група от други английски студенти. Понеже следвах руска филология, знаех поне за Инсаров от романа на Тургенев „В навечерието”. Знаех, че има български патриоти, чисти хора, които се борят за свободата. Обаче името на Левски, на Раковски, на Ботев още ми бяха непознати. Знаех малко за Берлинския договор, защото учехме за него в училище. Искам да се извиня пред вас за това, което Англия е направила на България. Може би затова като разбрах, че вашата страна има героична история, когато разбрах, че България е красива страна, поисках да науча повече за България. Обаче не можах да намеря книги в Англия в обикновените библиотеки. По-късно разбрах, че имало книги, в големите библиотеки на Британския музей. Разбрах, че има книги, написани от Братя Бъкстон например, но не можах да намеря книги, разбираеми за обикновения читател. И тогава реших като Паисий Хилендарски, че аз самата следва да създам такива книги. Затова започнах да пиша за българската история. А когато разбрах какво Англия и другите велики сили са сторили на един достоен и беззащитен народ, аз поисках да разкажа пред света какви страдания сме ви причинили. И видях, че въпреки всичко това българите уважават другите народи, не са изпълнени с омраза към тях. В София и Пловдив има например улица „Уйлям Гладстон”, има и улица „Макгахан”. Разбрах, че българите ценят хубавото у другите народи. Най-напред аз написах една история за българите и България по време на турското робство. Когато правех изследвания за тази книга, открих Васил Левски. Можете ли да разберете защо аз реших, че следващата ми книга ще бъде посветена на този очарователен герой. И така написах книгата „Апостола на свободата”. Но аз нямах предвид българска публика. Защото в България имаше книги за Левски, имаше специалисти и подробни изследвания. В моята книга няма оригинален материал. Просто аз събрах от различни източници материали за Левски – онова, което бе необходимо да осведомя нашите читатели в Англия и други хора, които знаят английски, за този чудесен герой. Бях силно изненадана, когато научих, че в България подготвят да издадат превод на български на моята книга. През 60-те години на ХІХ век в Европа имаше разни движения за национално освобождение, но имаше и терористични групи. Аз си поставих за цел да покажа, че има и друг път към свободата, че един народ не може да се освободи само с група заговорници или с чети, отвън отечеството. Необходимо е да се изгради търпеливо широко народно движение; не е нужно само водачите, а и обикновени хора да разберат как могат да се борят за свободата. И сега, струва ми се, по света още има наивници, а дори и някои свестни хора възнамеряват да свалят правителството с една малка група конспиратори. Наистина днес мнозина могат да научат нещо от Левски. Имам предвид най-вече неговите демократични идеи, записани в Устава на неговата комитетска мрежа (наречен Нареда). Когато го разпраща до комитетите за обсъждане, той оставя половината от всяка страница на бланката празна, за да бъдат вписвани там разни предложения. Искал е комитетските бойци да споделят свободно своето мнение относно Устава. Левски е бил готов да даде своето място на друг, по-способен от него. Ако има в света по-способен от Левски, ако е имало въобще. Но аз самата не вярвам да е имало подобна личност. Когато събирах материал за Левски, аз имах честта да подържа в ръката си неговото джобно тефтерче. Това е едно от най-големите съкровища на България, в което той е записал всяка похарчена стотинка народни пари. За игла, за маслини, дори за една изгубена монета… За всяка стотинка народни пари той се отчита пред Организацията. А днес знаем какво става по света? Затова всички трябва да знаят за Левски, за неговия пример. Може би най-важното днес е, като виждаме каква омраза има между хората, най-важният завет на Левски: хората могат да живеят мирно и дружно. И дори да мразиш управниците на една страна, не трябва да приемаш нейния народ като виновник за това. Някои съвременници твърдят, че Левски е бил съгласен турците да останат да живеят в България, ако са били готови да работят заедно с българите за по-добро бъдеще. Притежавам една стара фотография, на която еврейски оркестър свири на арабска сватба. Защо и днес да не бъде така в Израел и ивицата Газа! Ние знаем, че всички сме братя. Ние, хората, имаме някои еднакви гени в родословните си дърветата. Представляваме един свят. Васил Левски е показал това. Младежта от цял свят обича Че Гевара. А Левски е равен, бих казала и по-значим от него. Той също заслужава да бъде известен като Че. Днешният свят има нужда от примера на повече герои. Моята цел беше да направя нещо полезно за България, понеже ние, англичаните, сме й сторили доста злини. И да представя най-хубавите български качества пред целия свят като залог за едно по-добро мирно бъдеще! Словото предостави за публикуване в Кирило-Методиевския вестник в. „За буквите”, Ивайло Димитров, секретар на българската група в Европейския парламент.

Текста осигури доц. д-р Румяна Конева, лекторка по български език, литература и култура в университета на град Фрайбург, Германия, изпратена от Министерството на образованието, науката и младежта.

Коледа – Рождество Христово

колядаКоляда 

(Коледа), в славянската митология е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл  и олицетворяващо слънцето-младенец, зимното слънце. Коляда се свързва със слънчевия кръговрат, минаващ през четири сезонни цикъла и от едно същностно състояние в друго. Четирите персонификации на слънцето според древно славянската религия са:

·         Коляда – малкото, слабо зимно слънце, родено и обновено на сутринта след зимното слънцестоене.

·         Ярило – укрепналото слънце, превърнало се в юноша на сутринта след пролетното равноденствие.

·         Къпало (Купала) – могъщото слънце, появило се на сутринта след лятното слънцестоене.

·         Световит – остаряващото и слабеещо, но помъдряло слънце, появило се на сутринта след есенното равноденствие.[3]

В различните славянски народи в негова чест на Коледа се извършват обреди с игри и песни (коледуване). В повечето коледни песни Коляда се споменава като същество от женски пол. При поляците понякога се изобразява като сноп, донесен в дома на Рождество. При хърватите се символизира от кукла, наречена колед. [4] Споменава се в коледните песни, изпълнявани от обикалящите домовете коледари, които съдържат магически заклинания — за благополучие на дома и семейството. Понякога обредните подаръци за коледарите в Русия, обикновено краваи, се наричат също „коляда“. В по-стари времена на Коледа се е извършвало жертвоприношение на коне, кози, крави, мечки и други животни, въплъщаващи плодородието.

рождество христовоРождество Христово

 е един от най-големите християнски празници . На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.

Православните християни честват Рождество Христово. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 година ( когато в България като държавен календар е приет т.н.“нов стил“-Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар). През 1968 година, Българската Православна Църква установява честването на 25 декември. В България отново е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монахДионисий Малки изчислява, че Иисус Христос се родил на 754 г. от основаването на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните.

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на (Богоявление)- 6 януари още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк  Еремия  скърбяли (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит,Тертулиан,  Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. Св. Василий Велики въвежда празника вКонстантинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.

Източник: У

България в сто магнита – включихме се – очакваме писма с магнити

Една чудесна инициатива на още по-инициативни колеги запали и мен, учителката от нашето училище, която въпреки натрупаните години, все още се чувства и радва като дете край децата, с които работим. Наистина ме „запали“ тази идея и побързах да я споделя с нашия директор, а именно: да създадем магнитна карта на България чрез размяна на магнити със снимки, картички от забележителни места в  Родината ни, но места, в които живеем и познаваме историческото им минало. Всяка картичка магнит ще се придружава с описание на заснетата забележителност. Нашият директор вече закупи магнитно фолио, а металната карта на България е в процес на изработка – такъв си е той – обича стойностните идеи и веднага се включва с каквото може и каквото трябва.

Ето и призивът, който отправям към всички: ученици, учители и родители:

Снимайте, снимайте всяко кътче от нашата община, което има историческа стойност, напишете няколко изречения в описание и се свържете с мен – Силвия Георгиева, за да организираме изработката на магнитна картичка от вашите снимки. Да започваме – няма много време, защото  вече очакваме първите писма от други училища в страната, с които направих връзка чрез сайта, създаден за тази цел.

Включваме се в кампанията: „Да върнем вярата в доброто“

Средно общообразователно училище „Цанко Бакалов Церковски“ ще се включи в кампанията на 15 септември – вместо цветя – помощ за пострадалите от наводненията през тази година. Публикуваме писмото на РИО гр. Шумен, обръщението на инициаторите на тази кампания, предложения за теми за часа на класа, а отделно- като линк ще публикуваме и анкетата, която ще може да се попълни електронно /същата ще бъде анонимна/.

дарителска кампания-1 дарителска кампания-2 стр дарителска кампания-3 дарителска кампания-4

Прием 9 клас за учебната 2014/2015 година в СОУ „Ц. Б. Церковски“ с. Никола Козлево

  Уважаеми осмокласници,

наближава началото  на учебната година и вече почти всеки от вас,  вероятно, се е записал в избраното училище, с цел завършване на следващата образователна степен. 

     Ако някои от вас все още не са направили това  ние можем  да   помогнем, като ви направим най-доброто, най-удачното предложение – да се запишете в нашето Средно общообразователно училище – „Цанко Бакалов Церковски“ с. Никола Козлево.
   Село Никола Козлево е разположено в полите на Лудогорието. Център е на община от 11 села, с надморска височина  284 метра /932 фута, обградено   от всички страни със зелени пояси, които осигуряват чист, незамърсяван от  промишлени предприятия въздух, тъй като населението от   района се занимава предимно със  земеделие и животновъдство. 
      Училището има 132 годишна история. Носи името на Цанко Бакалов Церковски – поет, писател, публицист. Близо две десетилетия в това училище завършват средното си образование  ученици  от общината и съседни на нея общини, като имат възможност да избират между два вида обучение: профилирано – в област Информационни технологии и професионално – в област Производство на облекло от текстил.
     От направено  предварително проучване, СОУ „Ц. Б. Церковски“ остава единственото училище в Шуменска област, което ще  обучава ученици в специалността  „Оператор в производството на облекло от текстил“. 
           Модернизираната материална база би привлякла вниманието на всеки кандидат за записване в училището – три компютърни кабинета, в процес на дооборудване е и четвърти, а за професионалната подготовка – две шивашки работилници, с нови, модерни шевни машини  и други, съпътстващи обучението устройства.
           Учителският колектив е от редовни учители – всички с магистърска степен на висше образование, повечето с дългогодишен стаж и богат опит.
          Независимо от трудностите, които срешат  по-голяма част от  училищата в България – ръководството на училището в Никола Козлево успява да осигури максимално добри условия за обучение на своите ученици. Осигурен е превоз на пътуващите ученици и учители, редовно се организират екскурзии, участва се на  фестивали, традиционно стана и провеждането на модно ревю, за да се видят облеклата, изработени от нашите ученици, като самите те дефилират на ревюто, всеки с изработките си. Още много може да се пише за условията на учене и живот в училището, но  е  време да се запознаете с условията за записване, предимствата на образованието, което се получава в края  на обучението, ползите, които ще имате, ако се запишете.
           Това можете да  направите като кликнете на линка по-долу и влезете в страницата „Прием – 9 клас“ от сайта на нашето училище.
 

Да изчистим България за един ден – СОУ „Цанко Б. Церковски“

Като сме започнали с традициите – да продължим. Едва изминала седмица от празнуването на Великден и ето че се зададе станалият вече традиция ДЕН за почистване, под надслов: „Да изчистим България за един ден“.

В нашето училище се обучават над 300 ученици, но голяма част от тях са пътуващи, затова инициативата се реализира, благодарение на  местните ученици, преподаватели и обслужващ персонал. Най-пъргави, естествено бяха децата. И като казвам това искам и да го подчертая. Нашите деца са работливи, научени са от малки да работят.  За тях – срамна работа няма, без капризи и префинени пози се пръснаха с чувалите из целият училищен двор и извън него, а като включим и чувството им за отговорност – все пак 30 % от боклука си е тяхна заслуга, та това бе допълнтителен стимул да докажат своето отговорно отношение и към трудовата дейност.
Наред с представителите на нашето училище на няколко крачки от нас усилено се  трудеше и персонала на Целодневната детска градина. 
Всички работеха като на състезание – кой ще приключи по-бързо. Накрая – победители се оказаха всички работещи, защото дворовете и улицата пред двете учебни заведения блеснаха от чистота.
Следва галерия от снимки, като фотографът моли за извинение относно качеството им, тъй като в бързината да се яви в уреченият час, бе забравил да заредитаблета си и…направи снимките с телефон.
Снимки0440  Снимки0446Снимки0443 Снимки0441 Снимки0445Снимки0444Снимки0442 Снимки0449Снимки0450Снимки0447 Снимки0448  Снимки0454Снимки0453Снимки0452Снимки0451Снимки0455Снимки0435Снимки0437Снимки0436Снимки0439Снимки0438Снимки0429Снимки0430Снимки0434Снимки0433Снимки0432Снимки0431

Великден

Великден

Отново учениците от ПИГ при СОУ „Цанко Церковски“ показаха свои изработки, този път по повод християнският празник Великден. Гостуваха и на  читалище „Пробуда“, където председателят на читалището и историк по професия г-жа Иванка Семерджиева им разказа как българите почитат този празник и какво е значението на всеки един от ритуалите, които се изпълняват, за писаните яйца и великденският козунак. Беше приятно, весело, но най-вече интересно, защото бе поднесено от сладкодумен разказвач и изобщо не приличаше на урок….

Нека видим какво точно представлява празника Великден, като се позовем на Уикипедия, а след това разгледаме и галерията от снимки:

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Великден

Възкресение Христово, икона от XVII в., България

Празнува се от

Християни

Тип

Християнски

Значение

Чества се възкресението наИисус Христос

Дата 2013

31 март (католически)
5 май (православен)

Дата 2014

20 април (католически и православен)

Дата 2015

5 април (католически)
12 април (православен)

Тържества

Религиозни църковни служби, празнични семейни ястия, ловене и подаряване наВеликденско яйце

Обичаи

Молитва

Свързан с

ЗаговезниВелик пост,ЦветницаСтрастна седмица,Велики четвъртъкРазпети петък и Велика събота,Възнесение Господне,Петдесетница

Великден (Възкресение ХристовоПасха) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

През 2014 Великден е на 20 април, а почивни дни са 18, 19, 20, 21 април.

Богослужение

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки):

Приидите, приимите свѣтъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых.

Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва вЙерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара„Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене накамбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специаленаналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите:

Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата!

, на което подучено лице отвръща:

Кой є този Цар на славата?

Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

 

възнесение христово

7

61

 

2

4

3

5 

При нас в ПИГ е забавно и интересно

глава-проектbg051po0013-1-06

Забавно и интересно е, защото, освен за учене, имаме специални часове, в които правим доста красиви неща, като тези в галерията снимки:

1625717_507166806067390_631350173_n 1890369_687477344628294_442622581_o 1898742_518786548238749_736090220_o 1926661_508795915904479_1119536016_n

 

 

Лазаруване в Никола Козлево

            

      В нашето село помним миналото, спазваме традициите и за всеки празник, според обичая, създаваме подходящата атмосфера. Учудващо е, че най-напористи в това отношение са нашите деца, нашите ученици. Като не изключваме ролята на училището, за поддържане на традициите и разясняване на същината и изискванията на всеки един от тези празници, огромна роля има читалище „Пробуда“, основано още през далечната 1908 година. Традициите трябва да се помнят, да се пазят за поколенията. Дошли от далечното минало те са гаранция за съхраняването ни като народ, гаранция за бъдещето.

Ето и извадка от Уикипедия за празника Лазаровден, който тази година се пада на датата 12 април /2014/. 

Лазаруване[1] – български обичай, по традиция се практикува на християнския празник Лазаровден, в събота предиВръбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – шест от тях, две групи по три, наречени „поялици“, пеят по домовете, други шест – също „поялици“ (пак две групи по три), пеят по пътища, ниви, а две, наречени „шеталици“ играят (шетат) една срещу друга, когато пеят песните по къщите за членовете на домакинството. От „поялиците“, пеещи по къщите първата се нарича „предница“, втората е „средница“ (тя събира парите), а крайната – „задница“. От „шеталиците“ „танчерица“ е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат „другарки“.

Характерно е обредното облекло на лазарките – невестинско празнично облекло (взето от невести):сая, алена скутачка, невестинско елече, пафти, на главата с бял яшмак(забрадка), а на врата с гердани, пендарки. „Шеталиците“ носят кърпи „кланячки“ , с които невестите се кланят на сватбата. В ръцете си носят цветя – теменужки, здравец, иглика, кукуряк, клонки от плодни дръвчета, преди всичко джанки.

Лазарските песни се пеят само на Лазаровден – „греовно е да се пеят и друг ден, че бие град“. На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място (на висок баир) и запяват. Преди да се чуе песента им, всеки трябва да е хапнал нещо – „станувайте, да апнете, да ви лазарици на тратат (изпреварят)“:“Жива била и здрава била, Бела сабото, щото ни е собрала, е Лазаре, сите дружки заедно!“(с.Леска)

След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хлябпразлук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница смед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

Лазариците играят в кръг, под такта на песента. След това всяка лазарица взима късче от хляба, потапя го в меда и го изяжда, потапя пръстите си в паницата с вода, намокря ги, намокря и устата си, после се избърсват в престилката на домакинята, за да лепнат пчелите, когато се роят, за да останат на куп у дома, а не да бягат по чужди дворове. Напускайки двора те пеят песен.

На лазарките се дават пари, които те разделят по между си. Още същата вечер лазарките връщат дрехите на невестите.

Интересното за този обичай в бовския край е т.н. “мятане” на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е “здрава” годината като желязото и я дават на лазарките.

В Северна България и на други места е традиция стопанинът на дома приел лазарките, освен с пари и дребни подаръци, да ги дарява с яйца, които се събират за предстоящия празник Великден. Затова там освен характерното празнично облекло задължителено се носят и малки кошнички за събиране на дарените яйца.

В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

От ранна утрин нашите малки Лазаркини се стягат за предстоящото събитие – трябва да се обиколи цялото село, а то не е малко. Облечени като за празник, с народни носии, е и с по едно якенце отгоре, че месец април все още щипе бузките, като че нарочно, та да са нашите момичета по-румени, по-хубави, че нали са бъдещи моми…Ето и няколко снимки в края на лазаруването им.

лазарки-1 лазарки-2 лазарки-3 лазарки-4 лазарки-5лаз3 лаз4 лаз5 лаз6 лаз7 лаз8 лаз9

С Ъ О Б Щ Е Н И Е за 31.01.2014 година – УЧЕБЕН ДЕН

                       Ръководството на СОУ „Цанко Бакалов Церковски“ с. Никола Козлево, 

                                СЪОБЩАВА 
на всички ученици, преподаватели  и помощен персонал,
че 31 януари 2014 година /петък/ е нормален УЧЕБЕН ДЕН.
       Отсъстващите ще бъдат санкционирани съгласно ППЗНП.

СЪОБЩЕНИЕ

С Ъ О Б Щ Е Н И Е

Ръководството На СОУ „Ц.Б.Церковски „ с. Никола Козлево, съобщава на всички ученици, преподаватели и персонал, че:

= 27.01.2014 година е НЕУЧЕБЕН, във връзка със заповед № РД-18/27.01.2014 година на Кмета на община Никола Козлево.

= 28.01, 29.01, 30.01 И 31.01. 2014 година СА УЧЕБНИ ДНИ, към днешна дата   и на отсъстващите ученици ще се пишат отсъствия. Отсъствията ще се извиняват по реда, залегнал в Правилника на училището и ППЗНП, т.е. след пердоставяне на документ /медицинска бележка/.

 

                                                             Директор……/п/………

                                                                         /К.Костадинов/

Wordpress Schneesturm направено от nksnow
Facebook login by WP-FB-AutoConnect