Месечен архив: февруари 2021

3-ти март

Седмица, посветена на Националният празник 3 март.

Нашите изяви – в снимки и клипове – дистанционно и присъствено – вижте в галерията по-долу:

Трети март е най-големият национален празник на България – Освобождението на страната ни от османско владичество. Датата слага начало на Третата българска държава през 1878 г. след подписване на мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г.

Санстефанският мирен договор е подписан на 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой), близо до Истанбул, между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. Договор беше потписан от руска страна от граф Николай Павливич Игнатиев, руски генерал, политик и дипломат, и един от създателите на Санстефански мир.

От този ден се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава. Тя има редица права да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения; да сключва финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция, както и да има собствена войска и полиция.

За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на Великото народно събрание, датата бе обявена за национален празник на страната.

На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайният войн в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечер на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II, се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски, румънски и украински офицери и войници.

Една от основните причини за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи.

Българският народ оказва по много начини огромна помощ за крайната победа. Например българското опълчение, създадено от руското командване, участва в най-важното и съдбоносно сражение – героичната защита на прохода Шипка (наричан български Термопили) в Стара Планина през август 1877. Атаката на Сюлейман паша срещу този проход е била с ключово значение в започналата османска контраофанзива с цел отхвърляне на руската армия отвъд река Дунав и спечелване на войната. Но в тази битка руси и българи печелят историческа победа.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров). След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска.

Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Договорът е ревизиран от Великите сили. Берлинският конгрес, открит на 13 юни 1878, в който участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция решава да раздели България.

Санстефанска България е разделена на пет части: Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

Ето и нашите изяви в чест на 3-ти март:

11а клас – презентация и видеоклипове

ЦДО – 3 клас

3 клас

Викторина-онлайн,  по класове с г-жа Яхова

     

1-ви клас – толкова са мънички, а колко добре са се справили:

Ето и, изработени от мъниците, книжки за 3-ти март:

10 а клас

2 клас и ЦДО 2 клас

Видеоклипове: 1 – индивидуално

и 2 – хорово

ЦДО 2 клас

По случай честването на Националния празник на Република България – 3-ти март, Обединение” Професионално направление”, при СУ”Ц.Б.Церковски” с.Никола Козлево,  изработихме предпазни маски с мотив- български трикольор. В изработването им, освен учители от професионално направление, се включиха г-жа Хриска Делева и г-жа Даниела Димова, за което им благодарим!

А това са маски- мартенички изработени по случай Баба Марта

ЦДО – 4 клас

Изработване на макет на паметника “Шипка”, малка книжка за 3 март и работни листи за празника

4 клас

 

5 клас

8а клас – автор на рисунките 1 и 2- Зейнеб Акиф, рисунка 3 – Георги Иванов

Видео – Айше Февзи

Насладете се на творенията в часовете по ИИ с господин Лешков – 7 клас, 8а, 10а и 11 а

 

Назиф-10аЗейнеб-8а Зейнеб-8а Мелиса-11аМелиса-11а Ралица – 7

Ралица- 7 клСемих – 10а

 

 

Публикувано в Новини | Comments

148 години от обесването на Апостола на Свободата Васил Левски

И тази година нашето училище отбелязва годишнината от обесването на великия син на България – Апостолът на свободата  Васил Левски. Дистанционно или присъствено се изготвиха презентации, представени пред класовете, изработиха се табла и продължават да се реализирт идеи, с които да отбележим тази годишнина. Галерията от сники не е пълна, защото продължават да пристигат материали за качване в сайта на училището.

          Васил Иванов Кунчев, както е истинското име на Апостола, е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Учи в родния си град, а след това и в град Стара Загора.

Първоначалният път пред него е този на религията, като през 1858 г. се замонашва, приемайки монашеското име Игнатий. Година по-късно става дякон. Въпреки това обаче той е запленен от идеите за революция и освобождение на България, проповядвани от Георги Сава Раковски и през 1862 г. напуска манастира, за да постъпи в Първа българска легия в Сърбия.

Именно това е периодът и който му носи прякора Левски, като според една от теориите за това е, че революционерът успява да прескочи голям и широк трап – успех, който другарите му приемат като “лъвски” скок. Според други прякорът идва от постоянните прояви на младежа на храброст и смелост.

Левски смята, че трябва да бъдат изградени революционни комитети, които да се превърнат в основа на въстаническата дейност. Така през 1868 г. той започва обиколки из страната, събирайки съмишленици и изграждайки тайни структури от името на Българския централен революционен комитет (БРЦК).

След усилена революционна дейност на територията на цяла България на 27 декември 1872 г. Левски е заловен край Къкринското ханче. Отведен е на разпит в Търново, а след това е съпроводен до София, за да се изправи пред съда.

Замисълът за освобождаването му, организиран от Атанас Узунов, за съжаление не успява и на 18 февруари 1873 г. смъртната му присъда, потвърдена лично от султан Абдул Азис, е изпълнена чрез обесване.

         Левски е обесен на 6 февруари по стар стил или 18 февруари по нов стил. Възпоменанията в името на Апостола на свободата ще продължат и на 19 февруари в цялата страна.

Смъртта на Апостола хвърля революционното движение у нас в дълбока скръб. Три години след това по българските земи избухва Априлското въстание, организирано чрез революционните комитети, създадени от Васил Левски.

Начален етап: 4 клас

2-ри клас: Презентация в час на класа, работни листи, табло, изработени картички в часа по технологии и предприемачество,

Лъвски скок:

ЦДО – 2 клас: Изработване на книжки посветени на Апостола.

1-ви клас:

Учениците от първи клас изгледаха презентация за живота и дейността на Апостола ,рисуваха портрет на Левски

3-ти клас – презентация, четене пред класа за Лъвския скок, работни листи

ЦДО – 4 клас

Прогимназиален и гимназиален етап:

ЦДО – 7 клас

11а клас

В час на класа: Автобиографично слово за Левски, на фон негови снимки върху интерактивната дъска

и думите на Миралай Тефик бей: ” –

Хитър и прозорлив е…Умен човек,има честни очи,които дълбоко в мене гледат…. Ако не бях турчин и не бях миралай, щях да тръгна след този човек!

– Ти си луд, Тефик бей! – възкликва Орхан бей. – Неговите дири свършват до бесилото.

– Не! Започват от бесилото!Ти нищо не разбираш – ние с тебе живеем, за да умрем. Той умира, за да живее!…”

10 а клас – две презентации за Апостола:

10 б клас – табло със стихотворения за Васил Левски:

 

Публикувано в Новини | Comments