Буквички добри,

Една по една,

Две по две,      

Три по три

А,бе, ве… 

А, Б,В, – шепти буквара –

Той със мене разговаря

И ме води по света

• вече мога да чета!

А е азбуката свята –

Дар от солунските братя.

Б – България! В ъв нея весел и щастлив живея.

В е връх във планината,който среща пръв зората.

Г е гълъбчето бяло, в мирен изгрев полетяло.

Д—другарче без което нямам радост във сърцето.

Е – елхичка в светъл часи край нея Дядо Мраз.

Ж – жита узрели , златни сред полята благодатни.

З – със знания и книга надалече се достига.

И – игри , игри любими в летен зной и снежни зими.

К е клас задружен, дето сбира знания детето.

М е мама! Майко мила, моя обич и закрила!

Н – народът ни любим е,дал ни българското име.

О е обичта голяма и към татко, и към мама.

П е песента изпята в похода през планината.

Р пък радостта разгаря, че изучихме буквара.

С е свобода мечтана, от борците завещана.

Т – трицветното ни знаме, дето със любов огря ме.

У – училище! Оттука блика изворът наука.

Ф е фар, пронизал мрака , пръв приятел на моряка.

Х –хорце игриво зная, гайда свири –  аз играя!

Ц – цветя цъфтят в градина, както нашата родина

Ч – часовникът тик-така –бързай ще изпуснеш влака!

Ш – без шал и без качулка ставаш ледена шушулка.

Щ – щом щъркелът затрака, идва пролетта, не чака.

Ъ е ъгъл в мойта стая, дето уча и играя.

Ю – през юли е добре да отидеш на море.

Я е ярък небосвод,ясен път за цял народ!