Всички букви зная,
Мога да чета –
Те ще ми разказват
всичко за света.
|
Буквички добри, Една по една, Две по две, Три по три А,бе, ве… А, Б,В, – шепти буквара – Той със мене разговаря И ме води по света
А е азбуката свята – Дар от солунските братя. Б – България! В ъв нея весел и щастлив живея. В е връх във планината,който среща пръв зората. Г е гълъбчето бяло, в мирен изгрев полетяло. Д—другарче без което нямам радост във сърцето. Е – елхичка в светъл часи край нея Дядо Мраз. Ж – жита узрели , златни сред полята благодатни. З – със знания и книга надалече се достига. И – игри , игри любими в летен зной и снежни зими. К е клас задружен, дето сбира знания детето. |
Л е люлякът в Балкана на Игликина поляна.
М е мама! Майко мила, моя обич и закрила! Н – народът ни любим е,дал ни българското име. О е обичта голяма и към татко, и към мама. П е песента изпята в похода през планината. Р пък радостта разгаря, че изучихме буквара. С е свобода мечтана, от борците завещана. Т – трицветното ни знаме, дето със любов огря ме. У – училище! Оттука блика изворът наука. Ф е фар, пронизал мрака , пръв приятел на моряка. Х –хорце игриво зная, гайда свири – аз играя! Ц – цветя цъфтят в градина, както нашата родина Ч – часовникът тик-така –бързай ще изпуснеш влака! Ш – без шал и без качулка ставаш ледена шушулка. Щ – щом щъркелът затрака, идва пролетта, не чака. Ъ е ъгъл в мойта стая, дето уча и играя. Ю – през юли е добре да отидеш на море. Я е ярък небосвод,ясен път за цял народ!
|
