Ученици от нашето училище, заедно с директорът ни Катилиян Костадинов и Рефат Хюсеин – учител, сурвакаха представители от Министерство на образованието и Европейската комисия в България.
Банго Васили (Ромска Нова година) е най – големият празник на ромите от всички вероизповедания у нас. Празнува се 3 дни, като празникът започва на 13-ти вечерта, която изпълнява ролята на Бъдни вечер.
Празнуването на Банго Васили (Васильовден) е свързано с няколко ромски легенди. В тях Банго Васил е Свети Васил – застъпник и защитник на ромите. Ромските легенди са противоречиви и според най-известната – Банго възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола.
Васили, е куц (банго) овчар и е белязан със страдание. Друга легенда го определя като човек, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява циганин, бягащ от лошите.
Трета представя как Свети Василий спасил циганския род от удавяне в бушуващо море, защото, ромите разгневили много Бога и, водите щели да ги погълнат, но беловласият светия Банго, вече окуцял от битките за справедливост, им изпратил ято гъски – ромите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг, като се помолил на Бога: „Не ги погубвай, Господи, нали и те са твой чеда !“.Ромската Нова година се празнува три дни и се прави разграничение на 13 и 14 януари е Васильовден, а на 15 януари – Банго Васили. В някои райони на Централна България наричат и трите дни „Банго Васили“. Вечерта на 13 срещу 14 повтаря християнските ритуали на Бъдни вечер.Подготовката включва закупуването на птиче месо – петел или гъска, които трябва да преспят в къщата, за да не избяга късметът. На 13 януари животното се коли, изработва се сурвакница. Вечерята на същия ден е също толкова важна и пълна със символика. От започването й до полунощ е задължително вратите да са здраво залостени, никой не влиза и не излиза навън (дори в двора!) и никой външен човек не бива да влезе в къщата. Освен курбана – птица, стопанката приготвя сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. В полунощ настъпва ромската Нова година и започва сурвакането. В някои райони през нощта се сурвакат основно членовете на семейството, а при другите роми децата могат да обикалят и съседните къщи, тъй като след полунощ вратите им вече са отворени за посетители. Сурвака се за здраве, плодородие и късмет. Главата на семейството или най-големият късметлия се представя за Банго Васил. Събира ориза и житото от трапезата и се провиква „Васил авалъ“ (Васил дойде), като хвърля зрънцата. Децата събират кой колкото може, защото това е за късмет. След полунощ започва гостуването, свързано с много музика и веселие.
Васили, е куц (банго) овчар и е белязан със страдание. Друга легенда го определя като човек, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява циганин, бягащ от лошите.
Трета представя как Свети Василий спасил циганския род от удавяне в бушуващо море, защото, ромите разгневили много Бога и, водите щели да ги погълнат, но беловласият светия Банго, вече окуцял от битките за справедливост, им изпратил ято гъски – ромите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг, като се помолил на Бога: „Не ги погубвай, Господи, нали и те са твой чеда !“.Ромската Нова година се празнува три дни и се прави разграничение на 13 и 14 януари е Васильовден, а на 15 януари – Банго Васили. В някои райони на Централна България наричат и трите дни „Банго Васили“. Вечерта на 13 срещу 14 повтаря християнските ритуали на Бъдни вечер.Подготовката включва закупуването на птиче месо – петел или гъска, които трябва да преспят в къщата, за да не избяга късметът. На 13 януари животното се коли, изработва се сурвакница. Вечерята на същия ден е също толкова важна и пълна със символика. От започването й до полунощ е задължително вратите да са здраво залостени, никой не влиза и не излиза навън (дори в двора!) и никой външен човек не бива да влезе в къщата. Освен курбана – птица, стопанката приготвя сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка. В полунощ настъпва ромската Нова година и започва сурвакането. В някои райони през нощта се сурвакат основно членовете на семейството, а при другите роми децата могат да обикалят и съседните къщи, тъй като след полунощ вратите им вече са отворени за посетители. Сурвака се за здраве, плодородие и късмет. Главата на семейството или най-големият късметлия се представя за Банго Васил. Събира ориза и житото от трапезата и се провиква „Васил авалъ“ (Васил дойде), като хвърля зрънцата. Децата събират кой колкото може, защото това е за късмет. След полунощ започва гостуването, свързано с много музика и веселие.
На 14 януари за ромите е много важно какъв човек ще влезе пръв в къщата им. Смята се, че така ще бъде и цялата Нова година.
