Създаден е „Родителски клуб“ към СУ „Цанко Бакалов Церковски“, като дейност № 6

%d1%80%d0%be%d0%b4-%d0%ba%d0%bb%d1%83%d0%b1-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82%d0%b0-001

 

По покана от ръководството на Проект „Бъдещето днес – образование и интеграция“ на община Никола Козлево, на 14 декември 2016 година година се проведе първото, учредително събрание на Родителски клуб към СУ „Цанко Бакалов Церковски“.

Събранието, бе проведено по дневен ред, включващ учредяването на клуба и избирането на Председател, Секретар и Протоколчик.

Събранието избра, чрез гласуване, за :

Председател – Даниела Костадинова;

Секретар: Цветелина Илиева;

Протоколчик: Миглена Иванова

По точка трета от дневният ред: Други, новоизбраният председател даде възможност на родителите, вече членове на новоучреденият клуб, да задават въпроси, да правят предложения. Едно от предложенията бе във връзка с трагедията в Хитрино и родителите решиха да се включат в акцията на учениците от училището, като съберат средства, дрехи, храна за пострадалите. Надслова на родителската акция бе: „Заедно за Хитрино“ , визирайки връзката с акцията „Помощ за Хитрино“ на техните деца.

15645674_1311318822243307_654122371_n 15666000_1311318752243314_746125303_n

 

За децата от Хитрино

 

Когато правиш добро, не ти е нужна благодарност. Стига ти онова затопляне под слънчевият сплит, борещата се с миглите сълза и леко потрепващият глас, с който изричаш: „Това мога да направя за  вас и го правя от сърце – вие  имате нужда от моята помощ сега.“                    Тайничко се надяваш никога да нямаш нужда от нечия помощ, защото е толкова тежко да гледаш болката и безизходицата право в очите. Знаеш колко боли,  и, като добър човек, не искаш другите да изпитат това заради теб….

Добротата. Дали наистина тя ще спаси света? Сигурна съм. Вярвам в това. Фактите го доказват. Трябва ли, обаче, само в кризисни ситуации да проявяваме това безценно качество? И дали не бъркаме добротата с филантропията?

При децата няма как да се объркат двете понятия. Те реагират от  сърце и душа, инстинктивно, почти първично.

Много се изписа за трагедията в Хитрино. Станалото не може да се изтрие  като дата от календара, болката не може да бъде спряна с махване на ръка. Разрушеното може да бъде изградено отново, но ужасът от преживяното не може да бъде изтрит с магическа пръчка.

Всичко това е така, но все пак може нещо да се направи. Можем да помогнем с подадената ръка, с топла дума, да покажем съпричастност.

Реакцията на учениците от нашето училище беше съвсем нормална. Ден-два след трагедията започнаха въпроси, споделяха се идеи – как могат да помогнат…

„Помощ за Хитрино“ – под този надслов, със собственоръчно изработени и надписани кутии за дарения, децата обикаляха сред съучениците си, сред учителите, помощният персонал и обясняваха, че  всеки може да даде, ако желае, ако има възможност, някакви средства, с които да помогнат на първокласник от Хитрино, чието семейство е пострадало при трагедията.

Като автора на тази публикация мога да кажа само едно: Благодаря ви! Обичам ви! От името на своите колеги: Радваме се, че сте наши ученици! Не сме си губили напразно времето – успели сме да изградим у вас здрава и непоклатима ценностна система. Заслугата не е само наша, на учителите, а и на самите вас, като личности, заслугата е и  на вашите родители – отгледали и възпитали тези прекрасни деца.

15666262_1311318662243323_2090610567_n 15673168_1311318575576665_1976789237_n