Днес почитаме паметта на Апостола на свободата – Васил Левски. Цели 142 години от гибелта на националната ни светиня. Датата 19 февруари се превърна в ден на възкръсването му за обикновените български хора.
Слово на д-р Мерсия Макдермот в Европейския парламент-2009 година
На 3 март 2009 г., в Деня на Освобождението на България, изтъкнатата английска изследователка на българската история Мерсия Mакдермот, доктор на историческите науки и почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, представи новото издание на своята книга „Апостолът на свободата” на английски език пред депутати в Европейския парламент в Брюксел. Предлагаме на читателите нейното слово, произнесено на български език. През 1948 г. дойдох за пръв път в България като студентка. Помагахмe на строежа на язовир „Копринка” край Казанлък. Дотогава нищо, съвсем нищо не знаех за българската история. Бяхме само чули за зверствата след Априлското въстание, но разбира се нищо не знаехме за средновековната култура на България, за революционното движение, дори не ми беше ясно, къде точно беше България, когато тръгнах от Англия като бригадирка с група от други английски студенти. Понеже следвах руска филология, знаех поне за Инсаров от романа на Тургенев „В навечерието”. Знаех, че има български патриоти, чисти хора, които се борят за свободата. Обаче името на Левски, на Раковски, на Ботев още ми бяха непознати. Знаех малко за Берлинския договор, защото учехме за него в училище. Искам да се извиня пред вас за това, което Англия е направила на България. Може би затова като разбрах, че вашата страна има героична история, когато разбрах, че България е красива страна, поисках да науча повече за България. Обаче не можах да намеря книги в Англия в обикновените библиотеки. По-късно разбрах, че имало книги, в големите библиотеки на Британския музей. Разбрах, че има книги, написани от Братя Бъкстон например, но не можах да намеря книги, разбираеми за обикновения читател. И тогава реших като Паисий Хилендарски, че аз самата следва да създам такива книги. Затова започнах да пиша за българската история. А когато разбрах какво Англия и другите велики сили са сторили на един достоен и беззащитен народ, аз поисках да разкажа пред света какви страдания сме ви причинили. И видях, че въпреки всичко това българите уважават другите народи, не са изпълнени с омраза към тях. В София и Пловдив има например улица „Уйлям Гладстон”, има и улица „Макгахан”. Разбрах, че българите ценят хубавото у другите народи. Най-напред аз написах една история за българите и България по време на турското робство. Когато правех изследвания за тази книга, открих Васил Левски. Можете ли да разберете защо аз реших, че следващата ми книга ще бъде посветена на този очарователен герой. И така написах книгата „Апостола на свободата”. Но аз нямах предвид българска публика. Защото в България имаше книги за Левски, имаше специалисти и подробни изследвания. В моята книга няма оригинален материал. Просто аз събрах от различни източници материали за Левски – онова, което бе необходимо да осведомя нашите читатели в Англия и други хора, които знаят английски, за този чудесен герой. Бях силно изненадана, когато научих, че в България подготвят да издадат превод на български на моята книга. През 60-те години на ХІХ век в Европа имаше разни движения за национално освобождение, но имаше и терористични групи. Аз си поставих за цел да покажа, че има и друг път към свободата, че един народ не може да се освободи само с група заговорници или с чети, отвън отечеството. Необходимо е да се изгради търпеливо широко народно движение; не е нужно само водачите, а и обикновени хора да разберат как могат да се борят за свободата. И сега, струва ми се, по света още има наивници, а дори и някои свестни хора възнамеряват да свалят правителството с една малка група конспиратори. Наистина днес мнозина могат да научат нещо от Левски. Имам предвид най-вече неговите демократични идеи, записани в Устава на неговата комитетска мрежа (наречен Нареда). Когато го разпраща до комитетите за обсъждане, той оставя половината от всяка страница на бланката празна, за да бъдат вписвани там разни предложения. Искал е комитетските бойци да споделят свободно своето мнение относно Устава. Левски е бил готов да даде своето място на друг, по-способен от него. Ако има в света по-способен от Левски, ако е имало въобще. Но аз самата не вярвам да е имало подобна личност. Когато събирах материал за Левски, аз имах честта да подържа в ръката си неговото джобно тефтерче. Това е едно от най-големите съкровища на България, в което той е записал всяка похарчена стотинка народни пари. За игла, за маслини, дори за една изгубена монета… За всяка стотинка народни пари той се отчита пред Организацията. А днес знаем какво става по света? Затова всички трябва да знаят за Левски, за неговия пример. Може би най-важното днес е, като виждаме каква омраза има между хората, най-важният завет на Левски: хората могат да живеят мирно и дружно. И дори да мразиш управниците на една страна, не трябва да приемаш нейния народ като виновник за това. Някои съвременници твърдят, че Левски е бил съгласен турците да останат да живеят в България, ако са били готови да работят заедно с българите за по-добро бъдеще. Притежавам една стара фотография, на която еврейски оркестър свири на арабска сватба. Защо и днес да не бъде така в Израел и ивицата Газа! Ние знаем, че всички сме братя. Ние, хората, имаме някои еднакви гени в родословните си дърветата. Представляваме един свят. Васил Левски е показал това. Младежта от цял свят обича Че Гевара. А Левски е равен, бих казала и по-значим от него. Той също заслужава да бъде известен като Че. Днешният свят има нужда от примера на повече герои. Моята цел беше да направя нещо полезно за България, понеже ние, англичаните, сме й сторили доста злини. И да представя най-хубавите български качества пред целия свят като залог за едно по-добро мирно бъдеще! Словото предостави за публикуване в Кирило-Методиевския вестник в. „За буквите”, Ивайло Димитров, секретар на българската група в Европейския парламент.
Текста осигури доц. д-р Румяна Конева, лекторка по български език, литература и култура в университета на град Фрайбург, Германия, изпратена от Министерството на образованието, науката и младежта.
Скъпи ученици от СОУ „Цанко Бакалов Церковски“,
