Да изчистим България за един ден – СОУ „Цанко Б. Церковски“

Като сме започнали с традициите – да продължим. Едва изминала седмица от празнуването на Великден и ето че се зададе станалият вече традиция ДЕН за почистване, под надслов: „Да изчистим България за един ден“.

В нашето училище се обучават над 300 ученици, но голяма част от тях са пътуващи, затова инициативата се реализира, благодарение на  местните ученици, преподаватели и обслужващ персонал. Най-пъргави, естествено бяха децата. И като казвам това искам и да го подчертая. Нашите деца са работливи, научени са от малки да работят.  За тях – срамна работа няма, без капризи и префинени пози се пръснаха с чувалите из целият училищен двор и извън него, а като включим и чувството им за отговорност – все пак 30 % от боклука си е тяхна заслуга, та това бе допълнтителен стимул да докажат своето отговорно отношение и към трудовата дейност.
Наред с представителите на нашето училище на няколко крачки от нас усилено се  трудеше и персонала на Целодневната детска градина. 
Всички работеха като на състезание – кой ще приключи по-бързо. Накрая – победители се оказаха всички работещи, защото дворовете и улицата пред двете учебни заведения блеснаха от чистота.
Следва галерия от снимки, като фотографът моли за извинение относно качеството им, тъй като в бързината да се яви в уреченият час, бе забравил да заредитаблета си и…направи снимките с телефон.
Снимки0440  Снимки0446Снимки0443 Снимки0441 Снимки0445Снимки0444Снимки0442 Снимки0449Снимки0450Снимки0447 Снимки0448  Снимки0454Снимки0453Снимки0452Снимки0451Снимки0455Снимки0435Снимки0437Снимки0436Снимки0439Снимки0438Снимки0429Снимки0430Снимки0434Снимки0433Снимки0432Снимки0431

Великден

Великден

Отново учениците от ПИГ при СОУ „Цанко Церковски“ показаха свои изработки, този път по повод християнският празник Великден. Гостуваха и на  читалище „Пробуда“, където председателят на читалището и историк по професия г-жа Иванка Семерджиева им разказа как българите почитат този празник и какво е значението на всеки един от ритуалите, които се изпълняват, за писаните яйца и великденският козунак. Беше приятно, весело, но най-вече интересно, защото бе поднесено от сладкодумен разказвач и изобщо не приличаше на урок….

Нека видим какво точно представлява празника Великден, като се позовем на Уикипедия, а след това разгледаме и галерията от снимки:

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Великден

Възкресение Христово, икона от XVII в., България

Празнува се от

Християни

Тип

Християнски

Значение

Чества се възкресението наИисус Христос

Дата 2013

31 март (католически)
5 май (православен)

Дата 2014

20 април (католически и православен)

Дата 2015

5 април (католически)
12 април (православен)

Тържества

Религиозни църковни служби, празнични семейни ястия, ловене и подаряване наВеликденско яйце

Обичаи

Молитва

Свързан с

ЗаговезниВелик пост,ЦветницаСтрастна седмица,Велики четвъртъкРазпети петък и Велика събота,Възнесение Господне,Петдесетница

Великден (Възкресение ХристовоПасха) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.

През 2014 Великден е на 20 април, а почивни дни са 18, 19, 20, 21 април.

Богослужение

Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се 3 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасяват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник с думите (пеейки):

Приидите, приимите свѣтъ, от невечернаго света и прославите Христа, воскресшаго из мертвых.

Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва вЙерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи (които по традиция носят по домовете си). При пеене на тропара„Воскресение Твое Христе Спасе“ всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене накамбаните свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението се пее празничният тропар и се обикаля кръстопоклонно иконата на Възкресението, положена на специаленаналой, след това се чете Евангелие и Апостол. После свещеникът чука на храмовите врата с думите:

Подигнєтє, порти, горнищєто си, подигнєтє сє, вєчни порти, и щє влєзє Царят на славата!

, на което подучено лице отвръща:

Кой є този Цар на славата?

Хората влизат с песнопения в храма, за да се извърши литургията на празника.

 

възнесение христово

7

61

 

2

4

3

5 

При нас в ПИГ е забавно и интересно

глава-проектbg051po0013-1-06

Забавно и интересно е, защото, освен за учене, имаме специални часове, в които правим доста красиви неща, като тези в галерията снимки:

1625717_507166806067390_631350173_n 1890369_687477344628294_442622581_o 1898742_518786548238749_736090220_o 1926661_508795915904479_1119536016_n

 

 

Лазаруване в Никола Козлево

            

      В нашето село помним миналото, спазваме традициите и за всеки празник, според обичая, създаваме подходящата атмосфера. Учудващо е, че най-напористи в това отношение са нашите деца, нашите ученици. Като не изключваме ролята на училището, за поддържане на традициите и разясняване на същината и изискванията на всеки един от тези празници, огромна роля има читалище „Пробуда“, основано още през далечната 1908 година. Традициите трябва да се помнят, да се пазят за поколенията. Дошли от далечното минало те са гаранция за съхраняването ни като народ, гаранция за бъдещето.

Ето и извадка от Уикипедия за празника Лазаровден, който тази година се пада на датата 12 април /2014/. 

Лазаруване[1] – български обичай, по традиция се практикува на християнския празник Лазаровден, в събота предиВръбница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет – шест от тях, две групи по три, наречени „поялици“, пеят по домовете, други шест – също „поялици“ (пак две групи по три), пеят по пътища, ниви, а две, наречени „шеталици“ играят (шетат) една срещу друга, когато пеят песните по къщите за членовете на домакинството. От „поялиците“, пеещи по къщите първата се нарича „предница“, втората е „средница“ (тя събира парите), а крайната – „задница“. От „шеталиците“ „танчерица“ е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат „другарки“.

Характерно е обредното облекло на лазарките – невестинско празнично облекло (взето от невести):сая, алена скутачка, невестинско елече, пафти, на главата с бял яшмак(забрадка), а на врата с гердани, пендарки. „Шеталиците“ носят кърпи „кланячки“ , с които невестите се кланят на сватбата. В ръцете си носят цветя – теменужки, здравец, иглика, кукуряк, клонки от плодни дръвчета, преди всичко джанки.

Лазарските песни се пеят само на Лазаровден – „греовно е да се пеят и друг ден, че бие град“. На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място (на висок баир) и запяват. Преди да се чуе песента им, всеки трябва да е хапнал нещо – „станувайте, да апнете, да ви лазарици на тратат (изпреварят)“:“Жива била и здрава била, Бела сабото, щото ни е собрала, е Лазаре, сите дружки заедно!“(с.Леска)

След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с хлябпразлук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница смед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

Лазариците играят в кръг, под такта на песента. След това всяка лазарица взима късче от хляба, потапя го в меда и го изяжда, потапя пръстите си в паницата с вода, намокря ги, намокря и устата си, после се избърсват в престилката на домакинята, за да лепнат пчелите, когато се роят, за да останат на куп у дома, а не да бягат по чужди дворове. Напускайки двора те пеят песен.

На лазарките се дават пари, които те разделят по между си. Още същата вечер лазарките връщат дрехите на невестите.

Интересното за този обичай в бовския край е т.н. “мятане” на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е “здрава” годината като желязото и я дават на лазарките.

В Северна България и на други места е традиция стопанинът на дома приел лазарките, освен с пари и дребни подаръци, да ги дарява с яйца, които се събират за предстоящия празник Великден. Затова там освен характерното празнично облекло задължителено се носят и малки кошнички за събиране на дарените яйца.

В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

От ранна утрин нашите малки Лазаркини се стягат за предстоящото събитие – трябва да се обиколи цялото село, а то не е малко. Облечени като за празник, с народни носии, е и с по едно якенце отгоре, че месец април все още щипе бузките, като че нарочно, та да са нашите момичета по-румени, по-хубави, че нали са бъдещи моми…Ето и няколко снимки в края на лазаруването им.

лазарки-1 лазарки-2 лазарки-3 лазарки-4 лазарки-5лаз3 лаз4 лаз5 лаз6 лаз7 лаз8 лаз9

Wordpress Schneesturm направено от nksnow
Facebook login by WP-FB-AutoConnect