Преди не повече от 24 часа ми попадна статия във Фейсбук с горното заглавие. Изглежда това изречение е било възприето от мен първо с неговото послание, после с буквореда, описващ от коя страна на света са хората, направили тази констатация. При положение, че добре се справям с четенето има само една причина да объркам думата австрийски с австралийски. Недопустимо е да живееш в центъра на Европа и да не знаеш какви по цвят и етнос хора живеят в страната, която е на разстояние три-четири часа път с автомобил.
Доста ядосана, с лошо настроение пристигнах на работното си място и там споделих с колегите своето разочарование, че ето виждаш ли – австралийците, може би защото са по-отдалеко, ами… не знаят какви сме и кои сме. Разговора продължи дълго. Обсъждахме колко интелигентен беше българинът преди години – на едно от първите места в света, а колко сме я загазили сега – сравняват ни със страна от третият свят и прочие…
Но да се върна пак на темата – оказва се, че ми се е сторило дотолкова невъзможно австрийците да не знаят коя и каква е България, какви са по цвят, по етнос жителите й, че мозъкът автоматично е възприел букво-съчетанието Австрия като Австралия. Ами нямам друго обяснение – аз мога да чета…, освен това, че той – мозъкът ми, просто е отчел някаква грешка в записа и си е донагласил буквите, та в съзнанието ми да се появи: австралийски, а не австрийски туристи.
Ама защо съм ядосана ли? Все пак няма значение кой го е казал, а – защо. Защото не стига, че сме мургави, ами и крадци…Това за цвета – ами и те като минат през нашето море се прибират по-чернички в тяхната страна, значи и на нас морето е променило цвета на кожата. Добре, ама както писах по-горе – аз мога да чета. Мога да чета и над и на и под редовете. Оказва се, че под мургави и крадци се визира една част от българското население, представители на т.н. цигански/ромски етнос. Значи щом си с мургава кожа, щом си представител на този етнос – задължително си необразован и крадец. Е, наистина много се ядосах,защото аз познавам къде, къде по-големи крадци и то с розово-бяла кожа и добро образование. Аз познавам и децата, с които работя, повечето от които са нежно мургавички и с изписани като картинки лица, умни главички, старателни и работливи – селски деца, чиито разбирания, чиято ценностна система са на ниво пъти по-високо да речем от австрийските…Живея в район, в който съжителстват най-малко три етноса, виждам как стоят нещата действителност и горната констатация, наистина, малко е да кажа, че ме ядоса. Обиди ме е точната дума. Всички сме граждани на света. Всички населяваме света, който е създала майката природа и вместо да разискваме как да я опазим, та да има къде да живеят децата ни след време, някои хора седнали да правят класификации и констатации, на база цвят на кожата….
Силвия Георгиева
