юли 102017
 

Красиво звучат думите, в края на трудовата ни биография:

„Ето, това бях Аз; този Аз, който исках да бъда; този Аз, който промени в положителна насока живота на много хора и който свърши нещо наистина значимо и ще остане в историята.“

Както се изрази господин Скендер, в отговор на поздравителното слово на директора на училището ни Катилиян Костадинов и перефразирайки заветните думи на хан Омуртаг: „Човек и добре да живее, и съвестно да работи – идва един момент, в който трябва да се пенсионира“.

Този момент настъпи за нашият колега и заместник директор Реджеб Скендер, както и за нашата техническа секретарка Богданка Йорданова. Днес, след Педагогическият съвет, те ни поканиха на  прощално тържество, по повод пенсионирането им.

 

„Човекът представлява едно
дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение,
но пълно с правописни грешки”. Йордан Радичков

 

 

 

Скъпи, господин Реджеб Скендер,

Вие, като учител-литератор, вероятно разбрахте какво е искал да каже Радичков.

Вероятно смятате,  също като мен и повечето от нас, че човек е на толкова години на колкото се чувства в момента.

Аз, като учител математик-информатик, ще кажа че възрастта е само номер, шифър за архива. Но човек не може да архивира, разбирай – пенсионира, своя опит. Той трябва да се  използва.

Опитът се  постига с  повече енергия и с повече време, а вие отдадохте на професията достатъчно години от живота си и наистина има от какво да се учат по-младите ни колеги.
Нашият учителски колектив се гордее с Вас и Вашето дело като професионалист и общественик, като творец и личност!

А, от свое име, изразявам огромната си гордост, че съм Ваша съвременничка, която имаше честта да черпи опит и мъдрост от Вас!

 

 

 

Скъпа Боги,

Никой не забелязва труда на пчеличките, но всеки обожава меда – плод на техният труд.

Всеки един от нас, започвайки работа в това учебно заведение, задължително минаваше през твоята малка стаичка, наричана кабинет на техническият секретар. От доста години ти назначаваше и  освобождаваше:  учители, директори, помощен персонал, събираше в папки трудовите ни биографии… Посрещаше и изпращаше всеки с вечната си усмивка и весело настроение.

Няма да сбъркам ако кажа, че ти си служителят с най-дълъг стаж в това училище и с гордост можеш да го наричаш „моето училище“.

 

Нека всички бъдем едни по- добри хора и да потъпкваме отрицателната част на света, като на черната поляна засадим с райграс точно този квадратен метър площ, върху който сме стъпили. Ако всеки постъпи така, хуманното общество ще направи една голяма стъпка напред към следващия етап за развитие.

Вие вече направихте вашата стъпка напред – ред е и на нас.

На добър час ви пожелаваме!

 Posted by at 16:32
Wordpress Schneesturm направено от nksnow
Facebook login by WP-FB-AutoConnect