За децата от Хитрино

 

Когато правиш добро, не ти е нужна благодарност. Стига ти онова затопляне под слънчевият сплит, борещата се с миглите сълза и леко потрепващият глас, с който изричаш: „Това мога да направя за  вас и го правя от сърце – вие  имате нужда от моята помощ сега.“                    Тайничко се надяваш никога да нямаш нужда от нечия помощ, защото е толкова тежко да гледаш болката и безизходицата право в очите. Знаеш колко боли,  и, като добър човек, не искаш другите да изпитат това заради теб….

Добротата. Дали наистина тя ще спаси света? Сигурна съм. Вярвам в това. Фактите го доказват. Трябва ли, обаче, само в кризисни ситуации да проявяваме това безценно качество? И дали не бъркаме добротата с филантропията?

При децата няма как да се объркат двете понятия. Те реагират от  сърце и душа, инстинктивно, почти първично.

Много се изписа за трагедията в Хитрино. Станалото не може да се изтрие  като дата от календара, болката не може да бъде спряна с махване на ръка. Разрушеното може да бъде изградено отново, но ужасът от преживяното не може да бъде изтрит с магическа пръчка.

Всичко това е така, но все пак може нещо да се направи. Можем да помогнем с подадената ръка, с топла дума, да покажем съпричастност.

Реакцията на учениците от нашето училище беше съвсем нормална. Ден-два след трагедията започнаха въпроси, споделяха се идеи – как могат да помогнат…

„Помощ за Хитрино“ – под този надслов, със собственоръчно изработени и надписани кутии за дарения, децата обикаляха сред съучениците си, сред учителите, помощният персонал и обясняваха, че  всеки може да даде, ако желае, ако има възможност, някакви средства, с които да помогнат на първокласник от Хитрино, чието семейство е пострадало при трагедията.

Като автора на тази публикация мога да кажа само едно: Благодаря ви! Обичам ви! От името на своите колеги: Радваме се, че сте наши ученици! Не сме си губили напразно времето – успели сме да изградим у вас здрава и непоклатима ценностна система. Заслугата не е само наша, на учителите, а и на самите вас, като личности, заслугата е и  на вашите родители – отгледали и възпитали тези прекрасни деца.

15666262_1311318662243323_2090610567_n 15673168_1311318575576665_1976789237_n